Алексей Шелудко
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Алексей Шелудко | |
| български физикохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | физикохимия |
| Работил в | Софийски университет |
Алексей Димитров Шелудко е български физикохимик, един от най-видните представители на българската физикохимична школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1920 г. в семейството на украински евреи в Хале, Германия. Баща му е професор-филолог. През 1922 година семейството се преселва в София. През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент на Ростислав Каишев в катедрата по физикохимия. Там той започва изследвания в областта на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 година се хабилитира за доцент. През 1961 година защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година е професор, и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година е сред 12-те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 година е член-кореспондент на БАН, а от 1984 - академик.
През Втората световна война взема участие в комунистическото съпротивително движение. Участва в създаването на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, издаването на първия брой на нелегалния вестник „Отечествен фронт“ (чиито уводни статии са писани от Тодор Живков). В края на социалистическото управление на България е дисидент, един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 година. Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.
Почива в София на 8 май 1995 година.
Работа[редактиране | редактиране на кода]
Работи в областта на тънките течни филми, трифазен контакт и линейно напрежение и други. Ключовите постижения на Алексей Шелудко са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- A. Scheludko, Colloid Chemistry, Elsevier, Amsterdam-London-New York (1966)
- A. Scheludko, Thin Liquid Films, Adv. Colloid Interface Sci., 1, 391 (1967)
- A. Scheludko, B. V. Toshev, D. Platikanov, On the mechanics and Thermodynamics of Three-Phase Contact Line Systems, Mod. Theor. Capill., 163-182 (1981)