Александър Огнянов
| Александър Огнянов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1953 г. |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Петър Огнянов |
| Братя/сестри | Сава Огнянов Иван Огнянов |
| Други роднини | Карл Огнянов (племенник) Ана Трънка-Огнянова (снаха) |
Александър Петров Огнянов е български политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1884 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савов (Събев) Огнянов Чакмака. Брат е на актьора Сава Огнянов. През 1909 година завършва средното си образование в Кюстенджа, след това учи право в Софийския университет и завършва в Берн и Женева с титлата „лисансие“.[1] От 1910 година е прокурор в Кюстенджа, а от 1913 е член на българо-гръцката гранична комисия. В периода 1915-1918 г. е помощник-началник на военнополицейската секция при щаба на Действащата армия.[2] От 1919 до 1923 година е адвокат в София и председател на Висшия адвокатски съюз. През 1923 става директор на Софийската полиция. Между 1937 и 1938 година е министър на правосъдието.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Мина Горанова (? – 1884) | Петър Огнянов (1845 – 1933) | Мария Пенакова | Стефан Пенаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сава Огнянов (1876 – 1933) | Богдан Огнянов (1877 – ?) | Иван Огнянов (1878 – 1929) | Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921) | Александър Огнянов (1884 – 1953) | Анастасия Огнянова | Богдан Огнянов | Иван Пенаков} (1883 – 1971) | Васил Огнянов (1881 – 1955) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангелина Василева (1914 – 1993) | Карл Огнянов (1916 – 1987) | Любомир Огнянов (1910 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 195, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 330.
| |||||||||||||||
