Александър Мартинов
| Александър Мартинов | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Александър Николаевич Мартинов 1892 г. | ||||||||
| Починал | 1956 г. Москва, СССР | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Александър Мартинов в Общомедия | |||||||||
Александър Николаевич Мартинов е руски футболист, вратар. Той е един от първите чужденци в българския футбол, играейки за ФК 13 в Столичното първенство. Има 2 мача за националния отбор на Руската империя.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
На клубно ниво се състезава за редица отбори от Московската футболна лига. Дебютира през 1910 г. за тима на ЗКС, след което година и половина пази под рамката на КФС. В периода 1912 – 1913 г. пази за Новогиреево. По това време се налага като титулярен вратар на сборния отбор на града. През сезон 1914 е част от отборите на СКЛ и Унион (Москва), но началото на Първата световна война го принуждава да спре с футбола. Все пак през 1916 г. отново играе за Новогиреево.[1]
По време на гражданската война участва на страната на Бялата гвардия. През 1920 г. емигрира в Османската империя като част от Първи армейски корпус на генерал Кутепов. Там е вратар на тима на ФК Галиполи, който през лятото на 1921 г. се установява във Велико Търново и играе приятелски мачове с българските клубове. По време на контролите с Левски кръстникът на „сините“ Борис Василев описва вратаря като „запленил зрители и специалисти с пъргавината на тигър“.[2]
Впоследствие Мартинов става част от тима на ФК 13, където преминават още Фридрих Клюд и Григорий Бохемски.[3] Вратарят играе в България половин година. През 1923 г. Мартинов и Бохемски преминават в тима на Рус (Прага), където неведнъж играта им е отбелязвана от местната преса.[4] Играе за Рус поне до 1925 г.[5]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
През 1914 г. записва два мача за националния отбор на Руската империя – срещу Швеция и Норвегия.[6]
В периода 1913 – 1914 г. записва 11 официални мача за сборния отбор на Москва.[7][8][9] Титулярен вратар на Втората руска олимпиада, спечелена от московчани през 1914 г.
Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]
В своята книга „Москва футбольная“ Александър Савин твърди, че Мартинов „първи в света е започнал да спасява топки с вратарски плонжове“. Той подчертава атрактивните му намеси, които вратарят по-късно специално тренира. При това Савин отбелязва, че Мартинов често излиза неразчетено извън вратата и може да допусне лесен гол.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на footballfacts.ru
- ↑ Попдимитров, Димитър Големият син отбор, 2008
- ↑ Борисов, Теодор. „Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
- ↑ Кто же был первым легионером?
- ↑ Večerní České slovo. Praha: Melantrich, 25.05.1925, 7(112), p. 4.
- ↑ Профил на сайта на руския национален отбор // Архивиран от оригинала на 2019-01-30. Посетен на 2019-01-12.
- ↑ Матчи 1913 года // Архивиран от оригинала на 2013-08-15. Посетен на 2019-01-12.
- ↑ Матчи 1914 года // Архивиран от оригинала на 2015-07-20. Посетен на 2019-01-12.
- ↑ Калянов Г. Московская футбольная лига. 1910 – 1922. — Москва, 2014. — 300 с. — 500 экз.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Савин, А. Москва футбольная. Полная история в лицах, событиях, цифрах и фактах, 2016, изд. „Спорт“ ISBN 978-5-906839-16-9
- Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. OCLC 181130710.