Алва Беси
| Алва Беси | |
 | |
| Роден | 4 юни 1904 г. |
|---|---|
| Починал | 21 юли 1985 г. Тера Линда, САЩ |
| Професия | писател, журналист, сценарист |
| Националност |  САЩ |
| Уебсайт | |
| Алва Беси в Общомедия | |
Алва Сесил Беси (на английски: Alvah Cecil Bessie) е американски писател, журналист и сценарист от еврейски произход, роден в Ню Йорк и починал в Тера Линда, Калифорния, на 81-годишна възраст.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алва Беси получава образованието си в Колумбийския университет. За периода 1924-1928 година е актьор и режисьор в различни нюйоркски театри. [1] По-късно работи като журналист за европейското издание на „Ню Йорк Таймс“ и като преводач от френски език.
През 1938 г. Беси взима участие като доброволец в Испанската гражданска война, включва се в Интернационалните бригади и воюва срещу силите на генерал Франко. След завръщането си от фронта Беси написва книга за преживяванията си през войната под заглавие „Мъже в битка“ (1939). За тази творба Ърнест Хемингуей казва: Истинска, честна, чудесна книга. Беси описва вярно и хубаво всичко онова, което е успял да види – а е видял достатъчно.[2] През този период Беси се изявява като литературен, театрален и филмов критик за марксисткото списание „Ню Масис“
През 40-те години Алва Беси се преселва в Холивуд и пише сценарии за филмовата къща „Уорнър Брадърс“ и за други студия. Публикува социалния роман „Хляб и камък“ (1941). Номиниран е за академичната награда „Оскар“ за най-добра оригинална история в патриотичния филм „На прицел Бирма“ (1945).
Попрището на сценарист приключва за Алва Беси, когато през 1947 година е изправен пред Комисията за антиамериканска дейност към Белия дом. Беси отказва да отхвърли или потвърди връзките си с Американската комунистическа партия и през 1950 година става един от „Холивудската десетка“ (Hollywood Ten), включен е в официалния черен списък на филмовите студия и е пратен в затвора за десет месеца.
След излизането си на свобода Алва Беси работи като осветител, озвучител и конферансие в нощен клуб в Сан Франциско и никога не се завръща в артистичната среда на Холивед.
Наблюденията си върху американската действителност от епохата на маккартизма Беси преработва художествено в романа „Антиамериканците“ (1957). Той е автор и на романа за филмовата звезда Мерилин Монро „Символът“ (1967).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Dwell in the Wilderniss, 1935 (роман)
- Men in Battle, 1939 (репортаж)
- Bread and a Stone, 1941 (роман)
- Northern Pursuit, 1943 (сценарий)
- The Very Thought of You, 1944 (сценарий)
- Objective Burma, 1945 (сценарий – Оскар)
- The Heart of Spain, 1952 (антология)
- The un-Americans, 1957 (роман, на български: Антиамериканците, 1962)
- Inquisition in Eden, 1965 (репортаж)
- The Symbol, 1967 (роман)
- One For My Baby, 1980 (роман)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Алва Беси като актьор в театри на Бродуей
- ↑ Ernest Hemingway, advertising blurb, from: Martin Caidin, The Tigers Are Burning, Pinnacle Books, Los Angeles, 1975, 1980, p. 268.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Разказът „Наречи го любов“ от Алва Беси Архив на оригинала от 2016-07-30 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((en)) Филми по произведения и с участието на Алва Беси
- ((en)) Алва Беси в IBDb – Internet Broadway Database
|
