Азурит
| Азурит | |
 Азурит | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Cu₃(CO₃)₂(OH)₂ |
| Класификация на Щрунц | 5.BA.05 |
| Класификация на Дана | 16a.2.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | лазурно синьо, тъмносиньо, понякога до зелено-виолетово |
| Твърдост по Моос | 3,75 |
| Плътност | 3,75 g/cm³ |
| Азурит в Общомедия | |
Азуритът (от френски: azur – лазур) е карбонатен минерал с лазурно-син цвят, нарича се още меден лазурит. Има химична формула Cu3(СО3)2(ОН)2.[1][2]
Производен е на елемента мед. Твърдостта му по ска̀лата на Моос е 3,5 – 4.[3] Той е с моноклинна кристална структура. Среща се в съчетание с малахит като резултат от изветряване и окисление на медни и сулфидни минерали. Понякога е под формата на призматични кристали и много рядко е фасетиран. Често се използва в бижутерията, както и в колекции като красив минерален образец.
Древните гърци и римляни използвали азурита за приготвяне на боя и за медицински цели.[4]
Азуритът често се среща в области, където се добива мед – Австралия, Африка, Чили, САЩ, Мексико, Китай, Русия. Кристалите, добивани във френския град Шеси, се наричат шесилит.
-
Азурит, малахит от района на Лъки, Родопи, кол. Веселина Бресковска – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ -
_-_Collection_V._Breskovska_at_the_Sofia_University_%27St._Kliment_Ohridski%27_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_and_Mineral_Resources.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Информация за азурит (azurite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024.
- ↑ азурит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ John W. Anthony, Richard A. Bideaux, Kenneth W. Bladh et Monte C. Nichols. Azurite -Handbook of Mineralogy. Chantilly (Virginia), Mineralogical Society of America.
- ↑ Gettens, R.J. and Fitzhugh, E.W., Azurite and Blue Verditer, in Artists’ Pigments. A Handbook of Their History and Characteristics, Vol. 2: A. Roy (Ed.) Oxford University Press 1993, p. 23 – 24
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 118. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 116-117. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 510-511.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 620 – 621.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 34-36.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 6.
|
