Адолф Андерсен

Адолф Андерсен
Karl Ernst Adolf Anderssen
Информация
Държава Германия
Роден
6 юли 1818 г.
Починал
13 март 1879 г. (60 г.)
Адолф Андерсен в Общомедия

Карл Ернст Адолф Андерсен (на немски: Karl Ernst Adolf Anderssen) е германски шахматист, един от най-известните и титулувани майстори на 19 век. Той има дълга шахматна кариера, като на периоди е считан за водещия шахматист в света. Прочут е със своя комбинационен талант и блестяща игра.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Андерсен е роден през 1818 г. в Бреслау, в пруската провинция Силезия. Той живее в родния си град през по-голямата част от живота си. Не се е женил никога, съжителства с овдовялата си майка и неомъжената си сестра. Завършва гимназия в Бреслау, след това в университета в родния си град изучава математика и философия. След като завършва, на 29 години той става асистент, а по-късно и професор по математика във Friedrichs-Gymnasium. Андерсен живее спокойния, уравновесен, заседнал живот на средната класа в града. Макар че професията му е преподавател по математика, неговото хоби и страст е шахматът.

Андерсен се учи да играе шах от баща си, когато е на девет години. Неговата шахматна кариера се развива бавно, той не е шахматно чудо, в гимназията и университета все още не може да победи по-добрите немски майстори. За първи път става известен с публикацията на шахматни задачи – Aufgaben fuer Schachspieler през 1842 г. По-късно през 1846 г. той става редактор на списанието Schachzeitung.

Лондон 1851[редактиране | редактиране на кода]

През 1848 г. Андерсен играе мач с професионалния шахматист Даниел Хорвиц, с когото завършва наравно. На базата на този мач и добрата си шахматна репутация Андерсен е поканен като представител на немския шахмат на първия в света международен турнир в Лондон 1851 г. Разходите по пътуването и престоя в Лондон се оказват съществени за ограничените средства, с които той разполага. Хауърд Стаунтон предлага на Андерсен да плати разходите ако трябва от джоба си, в случай че последния не успее да завоюва парична награда от турнира. Това е щедро предложение и Андерсен го приема. В Лондон той побеждава Лионел Кизерицки, Йозеф Сен, самия Стаунтон и Мамадюк Уивил и за всеобща изненада печели турнира.

„Безсмъртната партия“, Андерсен-Кизерицки, 1851 г.

Андерсен се прославя също и с две от своите неофициални партии. В тях той побеждава с блестящи комбинации, включващи тежки жертви на фигури. Първата, наречена Безсмъртната партия, с белите срещу Лионел Кизерицки през 1851 г. той жертва офицер, два топа и накрая дамата. Във втората, също много красива партия, играна в Берлин през 1852 г. с белите срещу Дюфрен жертвите са по-умерени, но все пак повече от дама и лека фигура.

В следващите няколко години той е смятан от мнозина за най-добрия играч в света, но след завършване на турнира е принуден да се върне към преподавателската професия от финансови съображения. През 1858 г. Андерсен среща американската звезда Пол Морфи в един мач в Париж, където губи с две победи срещу седем за Морфи и два равни. В този мач Андерсен използва шахматен дебют с 1. а2-а3, наречен по-късно на негово име. Този дебют обаче никога не е бил популярен в сериозни състезания.

Лондон 1862[редактиране | редактиране на кода]

Три години след загубата от Морфи Андерсен печели турнира в Лондон 1862. Това е първият международен турнир по система „всеки срещу всеки“. От 13 срещи той има 12 победи и единствена загуба от Джон Оуен. По това време Морфи вече се е оттеглил от шахмата.

През 1866 г. Андерсен играе мач срещу 30-годишния Вилхелм Щайниц, като губи с 6:8. По време на мача възникват някои нови идеи в областта на шахматната стратегия. Съвременни коментатори смятат, че с този мач Щайниц става световен шампион, но по онова време нито играчите, нито някой от съвременниците е излизал с такава декларация. По-късно Андерсен губи втори мач срещу Щайниц.

Баден-Баден 1870[редактиране | редактиране на кода]

Най-големия си успех Андерсен постига по-късно в своя живот като печели турнира в Баден-Баден 1870 г. Това е най-силният турнир в историята на шахмата дотогава. Андерсен завършва първи пред стария си противник Щайниц, както и пред силни шахматисти като Нойман и Блекбърн.

На 59-годишна възраст Андерсен постига своя последен голям успех – второ място на турнира в Лайпциг. Две години по-късно той умира.

Вестник Deutsche Schachzeitung отбелязва смъртта му с некролог от деветнадесет страници.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Андерсен
„Шахматни задачи“, 1842 г.
abcdefgh
8
бял офицер на черно поле d8
бял офицер на бяло поле e8
бял цар на черно поле h8
черна пешка на бяло поле h7
черен цар на черно поле h6
бяла пешка на бяло поле f3
черна пешка на бяло поле h3
бяла пешка на черно поле h2
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 1: Мат в 4 хода
Адолф Андерсен
Illustrated London News, 1846 г.
abcdefgh
8
бял топ на черно поле b8
бял топ на черно поле d8
черен кон на бяло поле e8
бял цар на черно поле e7
черна пешка на бяло поле a6
черен цар на черно поле a5
черен офицер на бяло поле b5
черен кон на черно поле g5
черна пешка на бяло поле g4
бяла пешка на черно поле a3
бяла пешка на бяло поле b3
черна пешка на черно поле d2
черна пешка на бяло поле e2
черна пешка на черно поле f2
бяла дама на бяло поле b1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 2: Мат в пет хода



Диаграма 1
1. Oh5!! Ц:h5; 2. Цg7 h6;
3. Цf6 Цh4; 4. Цg6
Мат!


Диаграма 2
Ефектен ключов ход 1. Дb1-e1!!.
На 1. ... d2:e1Д или 1. ... f2:e1Д следва 2. Td8-d4 f2-f1Д;
3. Td4-a4+ Оb5:a4;
4. b3-b4+ Де1:b4;
5. a3:b4
Мат!


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]