Административно деление на Канада

Провинции и територии на Канада.

Канада е федерация, състояща се от 10 провинции и 3 територии.[1] Основната юридическа разлика между канадските провинции и територии е в това, че провинциите са създадени още с приемането на Канадската конституция, а териториите по-късно с федерален закон. В Канадската конфедерация от 1867 г. три провинции от Британска Северна Америка – Ню Брънзуик, Нова Скотия и Канадска провинция (по-късно бива разделена на Онтарио и Квебек) – се обединяват, за да създадат федерална колония, която става самостоятелна държава следващия век. През цялата си история международните граници на Канада са се променяли няколко пъти и страната нараства от първоначалните четири провинции до съвременните десет провинции и три територии. Заедно, провинциите и териториите съставляват втората по площ държава в света.

Някои от провинциите са бивши британски колонии, а Квебек е била френска колония.

Провинциите имат голяма автономия от федералното правителство, особено в областта на правораздаването, здравеопазването, образованието, социалните грижи, вътрешнопровинциалния транспорт и др. В тази връзка те разпределят федералния бюджет, отпускан от правителството на всяка провинция, в много области на социалния и политическия живот.

Всяка провинция се управлява от министър-председател и лейтенант-губернатор. Всяка територия се управлява от комисар и лейтенант-губернатор. В сравнителната таблица са дадени подробности относно федералното, провинциалното и териториалното управление.

Провинции на Канада[редактиране | редактиране на кода]

Провинциите са подредени по реда на влизането им в конфедерацията. Населението е по данни от преброяването през 2016 г.

Флаг Герб Провинция Площ, km² Население Столица [2] Най-голям град [3] Дата на присъединяване [4] Официален език [5]
ON Онтарио
Ontario
1 076 395 13 448 494 Торонто Торонто 1 юли, 1867 английски
QC Квебек
Quebec
1 542 056 8 164 361 Квебек Монреал 1 юли, 1867 френски
NS Нова Скотия
Nova Scotia
55 284 923 598 Халифакс Халифакс 1 юли, 1867 английски
NB Ню Брънзуик
New Brunswick
72 908 747 101 Фредериктън Монктън 1 юли, 1867 английски
френски
MB Манитоба
Manitoba
647 797 1 278 365 Уинипег Уинипег 15 юли, 1870 английски
BC Британска Колумбия
British Columbia
944 735 4 648 055 Виктория Ванкувър 20 юли, 1871 английски
PE Остров Принц Едуард
Prince Edward Island
5660 142 907 Шарлъттаун Шарлъттаун 1 юли, 1873 английски
SK Саскачуан
Saskatchewan
651 036 1 098 352 Риджайна Саскатун 1 септември, 1905 английски
AB Албърта
Alberta
661 848 4 067 175 Едмънтън Калгари 1 септември, 1905 английски
NL Нюфаундленд и Лабрадор
Newfoundland and Labrador
405 212 519 716 Сейнт Джонс Сейнт Джонс 31 март, 1949 английски
Общо 6 062 931 35 038 124

Забележки:

  1. Онтарио и Квебек са първите провинции на Канада.
  2. Нова Скотия, Ню Брънзуик, Британска Колумбия и Остров Принц Едуард са били отделни колонии преди влизането си в състава на Канада. Нюфаундленд е бил доминион в Британската общност.
  3. Манитоба влиза в състава на Канада заедно със Северозападните територии.
  4. Саскачеуан и Албърта са били част от Северозападните територии.

Провинциални законодателни сгради[редактиране | редактиране на кода]

Територии на Канада[редактиране | редактиране на кода]

Трите територии на Канада включват континенталната част на страната на север от 60° паралел и на запад от Хъдсъновия залив и всички острови от Арктическия архипелаг, на север от континента (включително и тези в залива Джеймс), които не са част от Гренландия.

Флаг Герб Територия Площ, km² Население Столица и най-голям град Дата на присъединяване Официални езици
NT Северозападни територии
Northwest Territories
1 346 106 41 786 Йелоунайф 15 юли, 1870 английски, чупеуаянски, кри, френски, гуичин, инуиннактун, инуктитут, инувиалуктун, слейви, догриб
YT Юкон
Yukon
482 443 35 874 Уайтхорс 13 юни, 1898 английски, френски
NU Нунавут
Nunavut
2 093 190 35 944 Икалуит 1 април, 1999 английски, френски, инуиннактун, инуктитут
Общо 3 921 739 119 100

Териториални законодателни сгради[редактиране | редактиране на кода]

Ръководни органи[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителна таблица

Канадски парламент Генерал-губернатор Министър-председател Сенат Парламент

Камара на общините

Член на Парламента

Сенатор

Квебек Лейтенант-губернатор Министър-председател Национално събрание Член на Националното събрание
Онтарио Законодателно събрание Член на Провинциалния парламент
Нюфаундленд и Лабрадор Камара на общините Член на Камарата на общините
Нова Скотия Член на Законодателното събрание
Други провинции Законодателно събрание
Територии Комисар


Подреждане по площ[редактиране | редактиране на кода]

№ на пров. № на тер. Име Площ (км2) Суша (км2) Вода (км2) Част от страната (%)
1 1 Нунавут 2 093 190 1 936 113 1 936 113 21,0%
2 1 Квебек 1 542 056 1 365 128 176 928 15,4%
3 2 Северозападни територии 1 346 106 1 183 085 163 021 13,5%
4 2 Онтарио 1 076 395 917 741 158 654 10,8%
5 3 Британска Колумбия 944 735 925 186 925 186 9,5%
6 4 Албърта 661 848 642 317 19 531 6,6%
7 5 Саскачуан 651 036 591 670 59 366 6,5%
8 6 Манитоба 647 797 553 556 94 241 6,5%
9 3 Юкон 482 443 474 391 8052 4,8%
10 7 Нюфаундленд и Лабрадор 405 212 373 872 31 340 4,1%
11 8 Ню Брунсуик 72 908 71 450 1458 0,7%
12 9 Нова Скотия 55 284 53 338 1946 0,6%
13 10 Остров Принц Едуард 5660 5660 0,1%
Канада общо 9 984 670 9 093 507 861 163 100,0%

Етимология на имената[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Provinces and Territories. Правителство на Канада. 2013.
  2. Reader's Digest Association (Canada); Canadian Geographic Enterprises (2004). The Canadian Atlas: Our Nation, Environment and People. Douglas & McIntyre. p. 41. ISBN 978-1-55365-082-9.
  3. Place name (2013). „Census Profile“. Statistic Canada.
  4. Official Language Policies of the Canadian Provinces
  5. Provinces and Territories. Правителство на Канада. 2013.