Административно деление на Казахстан

Към 1 юли 2022 г. в административно-териториално отношение Казахстан се дели на:

• области – 17;
• административни райони – 170;
• градове – 89, включително:
  • с републиканско значение – 3 (Астана, Алмати и Шимкент),
  • с областно значение – 38,
  • с районно значение – 48;
• градски райони – 29;
• селища от градски тип – 110;
• град Байконур (заедно с космодрума Байконур), разположен на територията на Къзълординска област, отдаден под аренда на Русия до 2050 година.

Актуално деление[редактиране | редактиране на кода]

Към 2022 година Казахстан е разделен на 17 области, 3 града с республиканско значение. На 16 март 2022 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев обявява, че сe създават три нови области – Абайска, Улътауска и Жетъсуска област с административни центрове Семей, Жезказган и Талдъкорган.^[1] Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

.

Руска империя[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на 20 век територията на съвременен Казахстан е влизала в състава на седем области:

1. Закаспийска област
2. Уралска област
3. Тургайска област
4. Акмолинска област
5. Семепалатинска област
6. Сезмореченска област
7. Сърдаринска област

Букеевската Орда влизала в състава на Астраханска губерния

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

• 1920 – Образувана е Киргизската АССР в състава на РСФСР със столица град Оренбург.
• 1925 – Киргизската АССР е преименувана на Казакска АССР с център град Кзъл-Орда.
• 1927 – Столицата на Казакската АССР е пренесена в град Алма-Ата.
• 1928 – Ликвидирани са всички губернии в Казакската АССР и територията ѝ е разделена на 13 окръга (Адаевски, Акмолински, Актюбински, Алма-Атински, Гуревски, Каркаралински, Кзъл-Ордински, Кустанайски, Павлодарски, Петропавловски (Кзъл-Джарски), Семипалатински, Сър-Дарински и Уралски).
• 1929 – Адаевски окръг е закрит.
• 1930 – Каракалпакската АО е изведена от състава на Казакската АССР и е подчинена непосредствено на РСФСР. Всички окръзи са ликвидирани.
• 1932 – Цялата територия около залива Кара Богаз Гол, влизащи дотогава в състава на Казакската АССР, са предадени в състава на Туркменската ССР^[4].
• 1933 – Президиумът на ВЦИК утвърждава новото административно-териториално деление на Казакската АССР. Вместо съществуващите дотогава 6 области (Актюбинска, Алма-Атинска, Западноказахска, Източноказахска, Карагандинска и Южноказахска) страната е разделена на 123 района и 1 окръг (Гуревски)^[5].
• 1934 – Участък от територията на страната на север е предаден към новообразуваната Оренбургска област. Образуван е Каркаралински окръг.
• 1936 – С приемането на новата Конституция на СССР през 1936 г. Казакската АССР е изведена от състава на РСФСР и е преобразувана в Казахска ССР и за да се избегне бъркането на казахите с казаците в Южна Русия е преименувана от Казакска на Казахска. Образувани са две нови области – Кустанайска и Североказахстанска област. Гуревски и Каркаралински окръзи са закрити.
• 1938 – Образувани са Гуревска, Кзъл-Ординска и Павлодарска област.
• 1939 – Образувани са Акмолинска, Джамбулска и Семипалатинска област.
• 1944 – Образувани са Кокчетавска и Талдъ-Курганска област.
• 1959 – Талдъ-Курганска област е закрита.
• 1960 – Акмолинска област е закрита.
• 1961 – Акмолинска област е възстановена под името Целиноградска област.
• 1962 – Западноказахстанска област е преименувана на Уралска област, а Южноказахстанска област – на Чимкентска област. Образувани са 3 края: Западноказахстански край (Актюбинска, Гуревска и Уралска област); Целинен край (Кокчетавска, Кустанайска, Павлодарска, Североказахстанска и Целиноградска област); Южноказахстански край (Джамбулска, Кзъл-Ординска и Чимкентска област).
• 1964 – Трите края са закрити.
• 1967 – Възстановена е Талдъ-Курганска област.
• 1970 – Образувана е Тургайска област.
• 1973 – Образувани са Джезказганска и Мангишлакска област.
• 1988 – Мангишлакска и Тургайска области са закрити.
• 1990 – Възстановени са Тургайска и Мангишлакска област.

Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]

• 1991 – Провъзгласена е независимостта на Казахстан
• 1992 – Гуревска област е преименувана на Атърауска, Целиноградска – на Акморинска, Алма-Атинска – на Алматинска, Уралска – на Западноказахстанска и Чимкентска – на Южноказахстанска.
• 1993 – Джамбулска облас е преименувана на Жамбълска, Кокчетавска – на Кокшетауска, Талдъ-Курганска – на Талдъкорганска.
• 1995 – Джезказганска област е преименувана на Жезказганска област.
• 1996 – Кзъл-Ординска област е преимунувана на Къзълординска, а Кустанайска – на Костанайска област
• 1997 – Закрити са Жезказганска, Кокшетауска, Семепалатинска, Талдъкорганска и Тургайска области. Изменени са границите на накои областни райони. Столицата на Казахстан е пренесена в град Акмола
• 1998 – Град Акмола – столицата на Казахстан е преименувана на Астана^[6].
• 1999 – Част от районите на Североказахстанска област (с град Кокшетау) са предадени на Акмолинска област, а областният център на Акмолинска област и преместен от Астана в Кокшетау.
• 2001 – Областният център на Алматинска област е преместен в град Талдъкорган.
• 2018 – Град Шимкент е отделен от Южноказахстанска област, даден му е статут на град с републиканско значение, областният център е преместен в град Туркестан, а Южноказахстанска област е преименувана на Туркестанска област.
• 2019 – Столицата Астана е преименувана на Нур Султан.^[7]
• 2022 – На столицата е върнато предишното име Астана.^[8]
• 2022 – образувани са 3 нови области Абайска, Улътауска и Жетъсуска с административни центрове в градовете Семей, Жезказган и Талдъкорган. Новите области са създадени чрез отделяне от Източноказахстанска, Карагандинска и Алматинска област, като на последната административният ѝ център е преместен от Талдъкорган в Конаев,

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п б р Области в Казахстан Области Абай • Акмола • Актобе • Алмати • Атърау • Жамбъл • Жeтъсу • Западен Казахстан • Източен Казахстан • Караганда • Костанай • Къзълорда • Мангъстау • Павлодар • Северен Казахстан • Туркестан • Улътау Градове с републиканско значение Алмати • Астана • Шимкент • Байконур1 Бележки:  1 Даден е в арнеда на Русия.

п б р Административно деление на Европа по страни Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция