Аврам Чальовски
| Аврам Чальовски | |
| български индустриалец | |
 Аврам Чальовски | |
| Роден | 1854 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Деца | Евстатий Чальовски Манол Чальовски |
| Аврам Чальовски в Общомедия | |
Аврам Минов Чальовски, наричан от съвременниците си Българския Хенри Форд, е сред най-значимите български индустриалци и виден дарител, родом от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чальовски е роден през 1854 година в западномакедонското село Галичник, тогава в Османската империя. Като малък е пастир в родното си село. След създаването на Княжество България, емигрира в София. Там продава боза по улиците, а когато събира достатъчно пари, купува работилница за боза и локум. В 1898 година купува кон и малка мелница и заедно с друг работник започва да произвежда тахан халва в работилницата.[1] Тя прераства във фабрика, първата фабрика за тахан халва в България, започва да произвежда и сусамено масло. В 1921 година отваря втората си фабрика в Бургас, след като купува 2 работилници. Предприятията в София и Бургас са под името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“, основана в 1898 година от Чальовски.
В 1936 година открива трети клон на фирмата на гара Искър. В него произвежда растителни масла, глюкоза и нишесте. Чальовски построява и бъчварски цех за амбалаж. Фабриката в София разполага със собствена печатница за етикети и рекламни бланки. Сградата на централата на фабриката е обявена за паметник на културата.[2]
Производството на индустриалната къща получава множество отличия от международни панаири и изложби. В 1906 година получава сребърен медал в Милано, в същата година получава златен медал в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив. Фирмата получава прескрипт в 1938 година, който гласи „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“, което представлява най-високото признание за дейността на Чальовски.
През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[3] Бургаската компания „Победа АД“ стартира през 1929 година като частно предприятие, след като Аврам Чальовски основава своята „Индустриална къща за производство на захарни изделия...“ в Бургас.
Освен с предпремачество, Аврам Чальовски е известен с широката си дарителска дейност. Той прави голямо дарение на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на фирмата. Също така подарява параклис на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“ в Рилския манастир. При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов в продължение на 17 години, който създава множество шедьоври. Освен това Чальовски дарява чрез завещанието си помощи на стойност 550 000 лева на Бигорския манастир, църквите „Света Петка“ в родното му село, „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София.
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Двамата почиват в Софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година самостоятелна гробница с 12 клетки.
Негови синове са българският революционер, деец на ВМОРО, Евстатий Чальовски и общественикът Манол Чальовски.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Мино Чальовски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аврам Чальовски (1854 — 1943) | Димитър Чальовски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евстатий Чальовски (1885 — 1943) | Манол Чальовски (1888 — ?) | Ахил Чальовски (1887 — ?) | Невена Мирчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Драга Чаловска | Лиляна Чаловска (1920 — 1997) | Цветанка Чаловска | Тодор Чаловски (1945 — 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Яне Чаловски (р. 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Българския Форд“. Посетен на 5 януари 2012 г.
- ↑ Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 225.
